"Рано стана Мързелана Гана - тъмно беше още под юргана. Докато си огънез запали, Слънчо ми се дигна пет копрали; докато смири свинята гладна, жежка пладня над земята падна. Шъта Гана, син сукман размята - натопи се да си мий главата. Реса, дърпа, кле и жално дума - че изтърка два товара хума, че пречупи гребени три коша, че проля оцет за триста гроша."
Из книгата
